За имунитет: Сироп от черен бъз по рецептата на Петър Димков
„Бях излязъл на екскурзия към Своге и изведнъж се натъкнах на една невестулка, която се бореше с пепелянка. Отровната змия се стремеше да захапе невестулката, тя пък се присягаше да захапе змията…
Надмощие имаше змията – тя клъвна невестулката. Помислих си, че борбата е завършила. Невестулката бързо се шмугна в храстите, видях я как обели с острите си зъби кората от един бъз и схруска малко от нея… Минута след това отново се върна и се вкопчи в змията… И не я остави, докато не я прегриза и умъртви…От тогава е и моят интерес към черния бъз… Това е едно чудно растение… Добитъкът, който пасе по склоновете, яде наесен черните зърна на бъза така, както човек яде баклава… А веднъж наблюдавах какво правят лястовиците, преди да отлетят на юг: няколко дни наред лакомо кълват зърната на бъза – само тях! – и се зареждат със сили да прелетят огромното разстояние…“
Из разказ на народния лечител Петър Димков
С тихи стъпки лятото отново си отива и отстъпва ред на есента... Какъв по подходящ момент от този да си припомним традиционната рецепта за сироп от черен бъз на лечителя Димков, но преди това ще ви запознаем с многобройните ползи на билката, кога е периодът за събирането и, както и каква е разликата между бъз и бъзак...
Бъз (Sambucus nigra L.) - описание
Бъзът известен още като черен бъз и свирчовина представлява храст или малко дърво.
Той е широко разпространен в Европа, включително в България, и може да се срещне около населени места, по краищата на гори, край пътища и по влажни места.
Растението може да достигне няколко метра височина. Има характерни сложни листа, а в края на пролетта и началото на лятото се покрива с множество дребни, бели цветчета, събрани в големи съцветия.
След прецъфтяването постепенно се образуват малките плодове, които към края на лятото узряват и придобиват тъмносиньо-виолетов, почти черен цвят.
Тъкмо тези плодове са причината растението да бъде познато като черен бъз.
Цветовете и плодовете – две различни съкровища на едно растение
Лечебни са както цветовете така и плодчетата на растението.
Цветовете се събират в края на май и началото на юни месец. От тях се приготвя прочутият сироп от "бял бъз", а в края на август се берат добре узрелите плодчета, от които се приготвят сироп от "черен бъз", сокове и сладка.
Лечебни ползи
Цветовете на бъза крият многобройни ползи особено при лечение на горни дихателни пътища, бронхити, ангина, кашлица, простудни заболявания, възпаление на пикочните пътища, бъбреците и пр.
Традиционно от бъзовия цвят се приготвя сладък сироп и чай.
>>> Научете още "Как се приготвя сироп от бял бъз?"
А малките бъзови плодчета са най-известни с това, че са изключително силен имуностимулант. Но ползите им далеч не се изчерпват до тук...
Плодовете на бъза имат широк спектър на действие...
- диуретично
- слабително
- тонизиращо
- антисептично
- антиоксидантно: неутрализират действието на свободните радикали в организма
- потогонно
Притежават силно антимикробно действие срещу микроорганизми при инфекции на пикочните пътища.
Регулират хормоналната обмяна и понижават високото кръвно налягане.
Плодчетата на бъза се предписват за тонизиране и възбуждане на апетита, стимулиране на хемопоезата (процес на образуване на кръвни клетки).
Използват се за лечение при ракови заболявания.
Прилагат се още и при...
- катари на горните дихателни пътища
- невралгии
- ревматизъм
- уртикария
- подагра
- имунни заболявания
- туберкулоза
- анемия
- алергии
- запек
- неврози
Както и за цялостно тонизиране организма и на нервната система и за понижаване на висока температура.
Кога се берат цветовете и кога плодовете на бъза?
Цветовете се събират през периода на цъфтеж – обикновено в края на май и началото на юни.
За предпочитане е да се берат в сухо време и след изсъхване на росата.
Плодовете узряват по-късно – обикновено през август и септември.
Важно условие за приготвянето на сироп е плодовете да бъдат напълно узрели, с характерния тъмно виолетово-черен цвят.
Бъз или бъзак?
Бъз (Sambucus nigra) и Бъзак (Sambucus ebulus) са две съвсем различни растения.
Бъзакът е тревисто растение. На височина обикновено е между 50см-1м, но може да достигне и до 2 метра. Цъфти през юли-август. Цветовете и плодчетата му израстват и стърчат нагоре, докато при бъза са наклонени и висят надолу. Листата на бъзака са по-издължени.
В народната медицина плодовете на бъзака също се използват, но конкретно в рецептата на лечителя Петър Димков, сиропът се приготвя от бъз – Sambucus nigra.
Това разграничение е важно и заради безопасността – при диворастящи растения никога не трябва да се разчита само на сходството на имената или плодовете.
>>> Вижте разликата между двете растения!
Бъз черен плод (Sambucus nigra - fructus) 70гр.
За тонизиране и възбуждане на апетита, стимулиране на хемопоезата (процес на образуване на кръвни клетки). Използва се за лечение при ракови заболявания. Прилага се и при катари на горните дихателни пътища, невралгии, ревматизъм, уртикария и подагра. При имунни заболявания, туберкулоза,анемия, алергии, запек, за цялостно тонизиране организма и на нервната система, при неврози, за понижаване на висока температура.
Сироп от черен бъз по рецептата на Петър Димков
Рецептата е изключително проста. Не са необходими много съставки – само добре узрели плодове от бъз и захар.
Необходими продукти:
- добре узрели плодове от черен бъз;
- кристална захар.
Плодовете трябва да са напълно узрели, тъмни и здрави.
- Първо се измиват внимателно и се отделят от дръжките.
- След това в чист стъклен буркан се нареждат на пластове:
ред плодове (слой около 2 см) → ред захар → ред плодове → ред захар
Така бурканът се запълва до горе.
- Най-отгоре се поставя по-дебел слой захар, който покрива добре плодовете.
- Съдът се покрива с марля и се оставя да престои около три седмици, на място без пряка слънчева светлина. През това време захарта постепенно извлича сока от плодовете и се образува гъст, тъмен сироп.
- След изтичане на времето сместа се прецежда през гъста марля или тензух.
Тук има един важна подробност - в готовия сироп не бива да остават плодчета, тъй като те могат да доведат до нежелана ферментация.
- Полученият сироп се налива в чисти стъклени бутилки и се съхранява на хладно и тъмно място.
Дневна доза
- за възрастни – 1 супена лъжица 30 мин. преди хранене;
- за деца – 1 чаена лъжичка 30 мин. преди хранене.
Какви са лечебните ползи от сиропа от бъз?
Плодовете на Sambucus nigra съдържат различни биологично активни вещества – антоцианини, флавоноиди, фенолни съединения и други полифеноли.
Именно антоцианините придават тъмния цвят на плодовете и антиоксидантните им свойства.
В народната медицина бъзът традиционно се използва за:
- подкрепа на естествените защитни сили на организма;
- подпомагане на организма през есенно-зимния сезон;
- антиоксидантна защита;
- простудни състояния; грип
- подпомагане на възстановяването след боледуване;
- стимулира апетита
- стимулира хемопоезата, което го прави чудесно средство при анемии
- облекчаване на кашлицата; при катар на дихателните пътища
Важно при приготвянето на домашен сироп от черен бъз
Най-важното правило е да се използват само напълно узрели плодове от сигурно разпознат черен бъз.
Не трябва да се използват зелени или недоузрели плодове.
Не се използват листата, стъблата и другите части на растението за приготвянето на този сироп.
Правилното почистване на плодовете, добрата хигиена при приготвянето и правилното съхранение също са от значение.
При бременност, кърмене, хронични заболявания, прием на лекарства или когато сиропът се дава на малко дете, употребата е добре да бъде обсъдена с лекар или друг квалифициран медицински специалист.
Защо зелените плодчета не трябва да попадат в сиропа?
Зелените и недоузрелите плодчета не бива да се използват, защото съдържат цианогенни гликозиди – естествени растителни вещества, сред които е и самбунригинът. При нарушаване на растителните клетки те могат да се разградят и да освободят циановодород, който е токсичен за организма.
С узряването количеството на тези съединения в плодовете намалява. Затова при брането трябва внимателно да се отделят всички зелени и недоузрели плодчета, както и дръжките.
Същото правило важи и за бъзака (Sambucus ebulus). При него незрелите зелени плодове също са свързани с по-високо съдържание на цианогенни гликозиди и не трябва да се използват за лечебни или хранителни цели.
Термичната обработка (варене) напълно разрушава цианогенните гликозиди. Това прави зрелия бъз безопасен за консумация под формата на сиропи, сладка или чайове. Това не важи обаче при приготвяне на сиропа без варене.
Консумацията на неузрели плодчета от бъз и/или бъзак може да предизвика гадене, повръщане, силни коремни спазми, диария, замаяност и главоболие. А в големи количества може да доведе до сериозно отравяне.