Ветрогон - действие и приложение на билката

Растенията крият в себе си силата на природните стихии. А някои дори я носят в името си. Пример за това е билката ветрогон (Eryngium campestre), този бодлив, жилав и непретенциозен обитател на сухите поляни.
Народът го нарича още вихрогон и вирогон – имена, дадени на растението, заради начина по който се разпространява. Когато семената узреят, изсъхналата надземна част, подобна на кълбо, се откъсва, подема я вятърът, търкулва я по земята и разпилява семената ѝ. Сякаш билката се преобразява във вихрушка и поема по своя път.

В старите български представи обаче вихрушката била нещо много повече от природно явление. Хората вярвали, че в нея се завъртат самодиви, юди и невидими зли сили, а понякога я смятали за душа на покойник, дошла да навести родните места. Наричали я още самодивски танц и прибягвали до баяния и други обредни действия, за да се предпазят от силата ѝ.

В българския фолклор "вятърко" е бил считан за живо същество с менящ се нрав, явяващ се ту помощник, ту пакостник за човека. Среща се и вярването, че стихията е границата между видимия и невидимия свят.

Интересни са и представите за ветрогона отвъд нашите земи. В Англия през Елизабетинската епоха негов близък роднина – морският ветрогон (Eryngium maritimum), бил прочут с магическата си слава на любовна билка. Корените му се захаросвали и се смятало, че събуждат любовното желание и укрепват мъжката плодовитост. В британския фолклор на същото растение се приписвали и други необикновени способности – да носи късмет на пътешествениците, да помирява скарани хора и дори да спира цяло стадо кози, ако едно от животните опитало от него.

Дали зад бодливата външност на ветрогона се крие повече, отколкото предполагаме? Нека се запознаем с една от интересните диворастящи билки на нашите поляни – растение, чието име и история сякаш са родени от срещата между земята, вятъра и човешкото въображение.

Полски ветрогон
(вихрогон, вирогон, биволски трън, вихрогонски бурен)

лат. Eryngium campestre L.

Семейство Сенникоцветни (Apiaceae)

Ботаническо описание

Ветрогонът е многогодишно тревисто растение, достигащо обикновено 20–80 см височина. Има дълъг, здрав, вретеновиден корен, който прониква дълбоко в почвата и понякога надхвърля един метър.

Стъблото е изправено, твърдо и силно разклонено, особено в горната си част. Листата са синьо-зеленикави, кожести и бодливи по краищата. Приосновните са с дръжки и обикновено триделни, а стъбловите са приседнали, обхващат стъблото и са дълбоко нарязани.

Цветовете са дребни, белезникави до бледозеленикави и събрани в плътни, кълбести съцветия. Те са обградени от тесни, твърди и бодливи прицветници.

Цъфти от юни до август. След прецъфтяването се образуват малки плодчета, покрити с люспици.

Разпространение

Полският ветрогон е широко разпространен в България. Среща се до около 1000 м надморска височина.

Предпочита сухи, слънчеви и открити места – пасища, ливади, каменисти терени, крайпътни пространства и необработваеми земи. Може да се появи и като плевел в земеделски площи.

Извън България е разпространен в голяма част от Европа, Средиземноморието, Кавказ и Югозападна Азия.

Използваема част на билката

В билколечението се използват:

• Корен (Radix Eryngii) – изважда се през ранната пролет (март-април), преди развитието на надземната част, или през есента (септември - октомври), след узряване на семената. Измива се добре, нарязва се и се суши на проветриво място.
• Стрък (Herba Eryngii) – събира се през юни–август, по време на цъфтежа.

Срок на годност на стръковете и корените - 3 години.

Химичен състав

Фитохимичните изследвания на Eryngium campestre установяват наличието на няколко основни групи биологично активни вещества:

• Тритерпенови сапонини – характерни най-вече за корените.
• Флавоноиди – установени са кемпферол, кверцетин, рутин и техни производни.
• Фенолни киселини – кафеена, хлорогенова и други.
• Етерично масло – с променлив състав в зависимост от произхода и условията на отглеждане.
• Кумаринови производни.
• Монтерпенови гликозиди и други терпеноидни съединения.

Интерес представляват и тритерпеновите сапонини, които са сред характерните химични компоненти на представители на род Eryngium.

Действие на билката ветрогон

В традиционната билкова литература на ветрогона се приписват следните действия:

• диуретично; пикочогонно
• спазмолитично;
• отхрачващо;
• болкоуспокояващо - дължи се на етеричното масло в растението
• противокашлично

Лечебно приложение

В българската народна медицина билката ветрогон е позната преди всичко като лек за отделителната система, но ползите и съвсем не се изчерпват до там. Вижте за какво още помага...

При заболявания на бъбреците и пикочните пътища

Традиционно се използва като диуретично средство при затруднено уриниране, задържане на урина и оплаквания, свързани с бъбреците и пикочния мехур. Ветрогон се употребява при песъчинки и камъни в бъбреците и пикочния мехур.

При заболявания на простата

Една от традиционните употреби на ветрогон е при увеличена простатна жлеза и затруднено уриниране при мъжете. В народната медицина билката се използва и при оплаквания, свързани с отслабена полова функция и импотентност.

При кашлица и заболявания на дихателната система

Ветрогонът се среща и в традиционните рецепти при упорита кашлица, включително магарешка кашлица, поради отхрачващото и успокояващо кашлицата действие. Билката се дава и при задух.

При спазми и колики

В някои билкови източници се описва употребата му при спастични болки и колики, включително такива от храносмилателен произход.

Билката Ветрогон е прилагана успешно и при безсъние, водянка, кожни заболявания, възпаление на средното ухо, както и външно, за компреси при възпаления на очите, при отоци; за жабурене при зъбобол и болки в гърлото.

Ветрогон (Eryngium campestrе – herba), 70гр.

Прилага се при кашлица, заболяване на бъбреците и пикочните пътища, при полова слабост, възпаление на простатната жлеза; препоръчва се при възпаление на очите, външното и средното ухо, вода в коремната област, трудно уриниране, колики, задържане на газове, кожни болести, гнойни катари в дихателните органи,скрофулоза.
Външно за компреси при възпаление и гноене на очите, повишена чувствителност на очите към светлина.

Цена: 1,30 €

Начин на употреба

В традиционната билкова практика от ветрогон се приготвят запарки и отвари, като най-често се използва коренът. Споделяме три варианта за приговяне на отвара от билката.

1. Отвара от корен:

• 1 супена лъжица ситно нарязан изсушен корен;
• 500 мл вода.

Коренът се вари около 10 минути, след което отварата се оставя да престои и се прецежда.

2. Отвара от стрък или корен:

• 2 с.л от стръковете или 1 с.л от корените се запарват в 0,5 л вода; количеството е за ден. Корените е необходимо да се поварят поне 2-3 мин. преди да се запарят.

3. Отвара от стръкове:

• 2 с. л. от стръковете се измиват в цедка под студена течаща вода, варят се 5 мин. в 500 мл вода. Кисне 8 часа и се прецежда. Пие се на 2 пъти дневно, 30 мин. преди хранене.

Билката не се препоръчва по време на бременност поради недостатъчно данни за безопасността ѝ.