Орехът е едно от богатствата на есента.
Той е дърво с мощни и дълбоки корени, здраво захванати в българската земя, бит и традиции. Попитайте старите хора за него и може да чуете невъобразими неща...
Счита се, че някъде далеч във времето, от земите на древна Персия, орехът е пресен и до тук. Ето защо го наричат обикновения орех е наричан още персийски.
В българския фолклор орехът често се споменава във връзка с отвъдния свят.

Какво представлява орехът?

Орехът (Juglans regia L.) принадлежи към семейство Орехови – Juglandaceae. Той е голямо листопадно дърво с широка корона, което може да достигне значителни размери и да живее много години.

Листата му са сложни, непарноперести и съставени от няколко едри листчета. Орехът е еднодомно растение – на едно и също дърво се развиват както мъжки, така и женски цветове. Мъжките цветове са събрани в дълги, висящи съцветия, наречени реси. Женските цветове са разположени поединично или на малки групи по младите клонки.

Плодът първоначално е покрит с месеста зелена обвивка. Под нея се намира твърдата черупка, а в нея – познатата ни ядка.

Кои части на ореха се използват?

В билколечението и народната практика се използват няколко части на растението:

• листата – пресни или изсушени;
• ресите – мъжките съцветия;
• зелената обвивка – месестата зелена част около младия плод;
• ядката – зрелият плод;
• ореховото масло – получено чрез пресоване на ядките.

Тези части не трябва да се разглеждат като взаимозаменяеми. Например съставът на листата е много различен от този на ядката, а зелената обвивка съдържа вещества, които не присъстват в същите количества в зрелия плод.

Химичен състав на ореха

Химичният състав зависи от частта на растението.

Листа

Ореховите листа съдържат различни полифеноли, флавоноиди, танини, фенолни киселини, нафтохинонови съединения и витамин С. Сред флавоноидите се срещат производни на кверцетина.

Танините са особено важни за действието на листата. Те имат стягащи свойства и обясняват част от традиционната им употреба при раздразнена кожа и прекомерно изпотяване.

Реси

Мъжките съцветия на ореха са по-слабо позната лечебна суровина. Изследванията показват наличие на полифеноли, флавоноиди и фенолни киселини, както и съединения с антиоксидантна активност.

Това е интересна част от растението, но трябва да се има предвид, че научните изследвания върху ресите са значително по-ограничени в сравнение с тези върху листата и ядките.

Зелена обвивка

Зелената обвивка е особено богата на танини, флавоноиди, фенолни съединения и нафтохинони. Характерно за ореха е съединението юглон, което се среща в различни части на растението и е особено интересно при изследването на зелената обвивка.

Юглонът притежава силна биологична активност, включително антимикробно и противогъбично действие в лабораторни условия. Именно тази активност е една от причините зелената обвивка да присъства в традиционните рецепти.

Ядка

Съвсем различен е съставът на зрелия орех. Ядката е богата на ненаситени мастни киселини, белтъчини, фибри, витамин Е, магнезий, мед, манган и полифеноли.

Особено ценна е α-линоленовата киселина (ALA) – растителна омега-3 мастна киселина.

Затова ядката трябва да се разглежда преди всичко като ценна храна, а не като билкова суровина в същия смисъл, в който са листата или зелената обвивка.

Орехови листа – стягащо, противовъзпалително и антимикробно действие

Ореховите листа са сред най-добре познатите части на дървото в билколечението.

Благодарение на съдържащите се в тях танини и полифеноли те имат стягащо действие, а лабораторни изследвания показват и антимикробна активност.

Това обяснява традиционната употреба на листата при различни кожни проблеми. Прилагат се под формата на отвари за промивки, компреси и бани.

Европейската агенция по лекарствата (EMA) признава традиционната употреба на листата от Juglans regia при леки възпаления на кожата и прекомерно изпотяване на ръцете и краката. Това е традиционно приложение, основано на продължителна употреба, а не на достатъчно клинични изпитвания.

Ореховите листа традиционно се използват още при раздразнена кожа, леки възпалителни процеси в устната кухина и като стягащо средство при някои храносмилателни оплаквания.

Орехови листа за кожа

Една от най-популярните употреби е външната.

Отвара от листа може да се използва за:

• компреси при раздразнена кожа;
• промивки;
• частични бани;
• обмиване на кожата;
• прекомерно изпотяване на ръцете и краката.

Танините в листата взаимодействат с белтъците на повърхностните тъкани и създават характерното стягащо усещане. Именно това действие е ценно при влажна, раздразнена или склонна към прекомерно изпотяване кожа.

Ресите на ореха – малко позната част с интересен състав

Когато говорим за орех, почти никога не се сещаме за ресите. А именно те са мъжките съцветия на дървото.

Традиционно в различни райони на Европа и Балканите от тях са приготвяни запарки и други домашни препарати. Съвременните химични изследвания показват, че ресите съдържат значително количество фенолни съединения и флавоноиди и проявяват антиоксидантна активност в лабораторни условия.

Тук обаче е важно да направим разлика между традиционната употреба и научно доказаното действие.

За ресите все още няма достатъчно клинични проучвания, които да позволят да бъдат препоръчвани като средство за лечение на конкретно заболяване. По-правилно е да ги разглеждаме като интересна полифенолна растителна суровина, чието действие все още се проучва.

Зелената обвивка на ореха – юглон, танини и полифеноли

Зелената обвивка е може би най-характерната част на ореха от гледна точка на народната медицина.

Докато зрелият плод е добре познат като храна, зелената му обвивка има съвсем различен химичен профил.

Тя съдържа танини, флавоноиди, фенолни съединения и нафтохинони, сред които особено внимание привлича юглонът.

Юглонът има изразена биологична активност и в лабораторни условия показва антимикробно и противогъбично действие. Това до голяма степен обяснява традиционното използване на зелената орехова обвивка при различни кожни проблеми.

В народната практика тя се среща и в рецепти, насочени към гъбични поражения и паразити. Научните данни за тези приложения обаче не са достатъчни, за да се представят като доказано лечение.

Зелената обвивка не трябва да се подценява и заради силната биологична активност на юглона. „Естествено“ не означава автоматично „безопасно при всякаква доза“.

Ядката – най-ценната част от ореха като храна

Когато счупим ореха, получаваме продукт, който има съвсем различно предназначение от листата и зелената обвивка.

Ореховата ядка е концентрирана храна. Тя съдържа значително количество мазнини, но преобладават ненаситените мастни киселини. Освен това осигурява белтъчини, фибри, минерали и антиоксидантни съединения.

Особено интересна е растителната омега-3 мастна киселина ALA.

Редовната консумация на орехи като част от балансирано хранене се изследва във връзка със сърдечно-съдовото и метаболитното здраве, липидния профил и контрола на кръвната захар.

Това не означава, че орехите са лекарство. По-скоро те са пример как една обикновена храна може да има изключително ценен хранителен профил.

При какви състояния се използва орехът?

Различните части на растението имат различно приложение.

Ореховите листа традиционно се използват най-вече външно при:

• леки кожни възпаления;
• раздразнена кожа;
• прекомерно изпотяване на ръцете и краката;
• някои възпаления в устната кухина;
• стягащи промивки и компреси.

Ресите се използват в народната практика под формата на запарки и други домашни препарати. Съвременните изследвания ги разглеждат най-вече като източник на полифенолни и антиоксидантни съединения.

Зелената обвивка традиционно намира приложение при кожни проблеми и гъбични поражения, а в народната медицина се среща и при паразити.

Ядката има основно хранително приложение и е ценна част от менюто заради ненаситените мазнини, омега-3 ALA, белтъчините, фибрите, минералите и полифенолите.

Как се използва орехът – рецепти

Запарка от орехови листа

За традиционна запарка са необходими:

• 1 супена лъжица сухи, нарязани орехови листа;
• 250 мл вряща вода.

Листата се заливат с врящата вода и се оставят да престоят около 10–15 минути, след което се прецеждат.

При външно приложение запарката може да се използва за обмиване или компреси.

При вътрешна употреба трябва да се има предвид, че официално признатата от EMA традиционна употреба на ореховите листа е основно външна.

Отвара от орехови листа за външно приложение

При по-концентрирана отвара:

• 3–5 супени лъжици сухи листа;
• 500 мл вода.

Листата се поставят във водата, кипват се и се оставят да къкрят около 10–15 минути. След охлаждане се прецеждат.

Получената отвара може да се използва за компреси, промивки или частични бани.

Важно е да не се използва върху големи открити рани или обширни увреждания на кожата.

Орехи с мед

Една от най-простите домашни комбинации е смесването на натрошени орехови ядки с мед.

Тук няма нужда да търсим сложен „лечебен“ ефект. Получаваме питателна храна, която съчетава белтъчините, мазнините и минералите на орехите с въглехидратите и естествените биоактивни съединения на меда.

Може да се използва като добавка към закуска, кисело мляко или овесена каша.

А какво да правим със зелените орехи?

Зелените орехи са особено популярни в българската традиция. От тях се приготвят сладка, ликьори и различни домашни препарати.

Трябва обаче да се направи разлика между зелен орех като хранителен продукт и концентрирани билкови препарати от зелената му обвивка.

Зелената обвивка съдържа активни съединения, включително юглон, и не е разумно да се приемат концентрирани количества без ясна рецепта и познаване на суровината.

Орех – едно дърво, различни лечебни свойства

Орехът е интересен именно защото неговите части не действат еднакво.

Листата са богати на танини и полифеноли и имат стягащо, противовъзпалително и антимикробно действие, което ги прави особено подходящи за традиционни външни приложения.

Ресите са по-слабо познати, но съдържат разнообразни полифеноли и флавоноиди и представляват интерес заради антиоксидантния си потенциал.

Зелената обвивка съдържа юглон, танини и други биоактивни вещества и има дълга история на употреба в народната медицина, особено при кожни проблеми.

Ядката е преди всичко ценна храна – източник на ненаситени мазнини, растителна омега-3 мастна киселина, белтъчини, фибри, минерали и полифеноли.

Така орехът ни показва нещо много важно в билколечението: не е достатъчно да знаем името на растението – важно е да знаем коя част използваме. Листото, зелената обвивка, ресата и ядката имат различен състав и затова не могат просто да бъдат поставени под общото понятие „лечебен орех“.