Лечение с хума и кал - даровете на природата, Част втора

В  предходната статия се запознахме с лечебната кал и приложението и като терапевтичен метод. С широкия си спектър на действие: противовъзпалително, болкоуспокояващо, регенеративно и детоксикиращо, тя добива известност при лечението на ставни и мускулни болки, кожни заболявания, проблеми с кръвообращението, хронична умора и много др. Лечебната кал се среща в минерални извори, езера и лимани, където съдържа органични вещества, микроелементи и серни съединения.
Повече за калолечението може да прочетете тук >>> Лечение с хума и кал - даровете на природата, Част първа

А в продължението по темата акцентът е върху друго природно богатство - хумата! 

Лечение с хума: природният еликсир за кожата и тялото

Хумата е една от най-древните природни съставки, използвана в народната медицина за редица терапевтични цели. Още древните цивилизации са познавали нейните почистващи, възстановяващи и антисептични свойства. Днес лечението с хума остава актуално както за кожни проблеми, така и за общо укрепване на организма.

Какво представлява хумата и защо е толкова полезна?

Хумата е фин минерален прах, получен от естествени глинести находища. Тя е богата на ценни минерали като магнезий, калций, желязо, силиций и цинк. Благодарение на този богат състав, хумата има способността да абсорбира токсини, да подхранва кожата и да стимулира регенерацията.

• Хумата съдържа всички минерални соли, от които се нуждае човешкият организъм.
• При изследване преди поглъщането и след изхвърлянето и от организма се установява, че голямо количество от минералните вещества са били усвоени.
• Поставена върху болното място, хумата има силно изразени адсорбционни свойства – поглъща микроби, гной, газове.
• Противомикробните и свойства били известни още на древните египтяни, затова те я употребявали за стерилизиране и при мумифицирането. Хумата предотвратява разлагането на тялото. По тази причина и в днешно време се използва при гнойни рани и язви.
• Хумата може да се прилага под формата на лапи, компреси, бани, фрикции, мехлеми и вътрешно като прах, разтвор или на парченца.

Най-известните видове хума:

• Бяла хума – подходяща за чувствителна кожа
• Зелена хума – силно детоксикираща
• Червена хума – за зряла и уморена кожа
• Жълта хума – възстановяваща и освежаваща

Как правилно да прилагаме лечение с хума у дома?

При домашно лечение с хума е важно да се спазват няколко основни правила:

1. Не използвайте метални съдове – хумата реагира с метала и губи част от свойствата си.
2. Смесвайте с хладка вода или билкови отвари до получаване на кремообразна консистенция.
3. Нанасяйте върху чиста кожа и оставяйте да изсъхне естествено.
4. Изплаквайте с вода, без сапун, за да запазите ефекта.
5. Общо правило е, че по време на лечение с хума се спазва вегетарианска диета, не се употребява алкохол и по възможност медикаменти.

Хумата може да се прилага като маска за лице, компрес за стави, маска за коса или част от детокс процедури.

Употреба

Може да се използва светла или зелена хума. Съхранява се дълго време, но от време на време трябва да се напича на слънце. Съдът в който я съхранявате не бива да бъде метален. За разбъркването и да се използва дървена лъжица.
Преди употреба да се понапича на слънце или през зимата да се оставя да стои на открито, след като се натроши. Поставя се в съд, изчиства се от примеси (сламки, камъчета и др.), залива се с прясна чиста вода и така престоява няколко часа, за да се размекне. Получената каша се разбърква добре, тя трябва да е гладка и гъста като пластелин (маджун). В този вид е готова за външна употреба. Съдът трябва да постои на слънце или на открит въздух.

Външно приложение

1. Лапи
   • Приготвената гъста каша се разстила върху памучна материя в слой с дебелина 2см и се поставя върху почистеното болно място, а отгоре се завива с вълнено парче. Стои 1-3 часа. Ако се почувства изсъхване, да се смени с по-рядка каша. След махане на лапата мястото се измива със студена вода. Употребената хума се изхвърля, защото е замърсена с гной, бактерии, токсини. Дневно се поставят по 2-3 лапи, но при по-тежки случаи може да се сменят денонощно.
2. Бани
   • При частичната баня болният крайник се поставя в съд с течна каша  от хума и се държи 15-20мин. Цялостната баня с хумена вода трае 15-20 мин., като температурата на водата е 36-37◦. Прави се 1-2 пъти седмично. След банята болният се изплаква добре, пие топъл чай, ляга и се завива.
3. Компреси
   • Натопява се парче платно в хумена вода, поставя се върху болното място и отгоре се завива с вълнено парче. Сменя се често.
4. Фрикции
   • С натопено в хумена вода парче плат или памук, а може и с ръце се разтрива болното място.
5. Мехлем
   • Към хумата се прибавя мед или глицерин и се намазва болното място.

Хумата действа добре външно при гнойни рани, язви от разширени вени, екземи, уртикария, червен вятър  и др. Почиства раните от секрети. При уплътнения, подутини и язви по кожата се слагат по 5-6 лапи на ден и едновременно се пие хумена вода през 2 часа. Действа добре също и при изкълчвания, разтегнати сухожилия и други трвами, възпаление на ушите и др.

Вътрешно приложение

За предпочитане е зеленикава хума, ситнозърнеста, компактна – най-добре от буца (чиста, без пясък и камъчета).

• Прилага се за пиене, гаргара и промивки.
  • Стрива се, пресява се и се оставя известно време на слънце или на открито. Една кафена лъжичка хума се поставя в ½ чаша вода, разбърква се добре и се оставя да престои. При употреба отново се разбърква, пие се 15 мин преди или след ядене бавно, на глътки.
  • Може да се разтвори в чай от билки, мента, медна вода, мляко, гроздов сок, лимонов сок, но не и в горещи питиета.
  • Може да се приема и като прах – така укрепва венците и стомахът я приема по-добре.
  • Дозировка: според нуждите и поносимостта на организма – тя не е вредна, но може да предизвика реакции.
    При по-чувствителен стомах първо се пие хумена вода (течността над утаената хума), след това се поема и разбърканият разтвор. Започва се с ½ кафена лъжичка дневно, увеличава се до 3 кафени лъжички и накрая се стига до 2-3 супени лъжици прах.
  • За деца по 1 равна чаена лъжичка дневно. Всеки сам трябва да определи количеството, което добре понася. Може да се взема в продължение на месеци, като на всеки 20дни се прави 10 дена почивка.

• Хумата се прилага успешно при болести на ...
  • стомашно – чревния тракт – гастрит, язва на стомаха и дванадесетопръстника, колит)
  • заболявания на черния дроб и жлъчката
  • подагра
  • атеросклероза
  • бъбречни заболявания
  • болести на кожата и др.

При заразни болести е препоръчително да се пие хума. Не се прилага при злокачествени заболявания!

Калолечението може да бъде съчетано с много други методи и природни средства за лечение, като напр. морска, или минерална вода, луга, рапа, слънце- и пясъколечение, билколечение, гимнастика, масажи, физиотерапия и др.

Калолечение може да се прилага и с профилактична цел.

Лечебна реакция

Обикновено след приложението на по-горе посочените методи настъпва т.нар. лечебна реакция, която постепенно отшумява – в някой случаи за ден, а понякога и повече дни.  Обикновено се изрязява в засилване на симптоматиката при болния, както и изтощение.

Повечето специалисти смятат, че въпросната реакция на организма е дори необходима индикация, за това че организмът се детоксикира и лекува.

Комбинация от хума и кал – естествен съюзник на здравето

Когато хумата и лечебната кал се използват заедно, те осигуряват мощен синергичен ефект. Докато калта загрява, стимулира кръвообращението и отпуска мускулите, хумата абсорбира токсините и минерализира тъканите. Тази комбинация е идеална както за релакс, така и за терапевтични цели.

Природното лечение с хума и кал е изпитано средство за възстановяване, подмладяване и поддържане на добро здраве. Тези дарове на природата ни напомнят, че често най-ефективните решения са най-простите – и идват директно от земята. Ако търсите естествен начин да се погрижите за себе си, хумата и лечебната кал са прекрасно начало.

Използвана литература: „Природата – Велика Лечителка“ – автори Иванка Кирова, Веселин Денков 

Прочетете още...

Лечение с хума и кал - даровете на природата, Част първа