Японска супа с репей спасява над 2500 души с диагноза рак

Японска супа с репей спасява над 2500 души с диагноза рак
Photo by T J / Unsplash

Репей – билката с дълбок корен и впечатляващи качества

Репей (Arctium lappa), известен още като чичек, кушрява, лепка, лопуш, принадлежи към семейство Сложноцветни.

За лечебни цели се използват предимно коренът и листата. Според традиционните представи билката има сладък и леко горчив вкус, студена (Ин) природа и оказва влияние основно върху меридиана на белите дробове.

Репеят често е възприеман като обикновен бурен, но всъщност представлява ценно лечебно растение, което от векове намира приложение в народната медицина на различни народи.

Репей (Arctium lappa)

Защо репей е наричан „цар на растенията“?

В някои източници репей е определян като „цар на растенията“ и като едно от най-добрите природни средства за пречистване на кръвта. Цялото растение се счита за ценно, но най-богата на полезни вещества е подземната част – коренът.

Репеят развива дълъг основен корен, който прониква дълбоко в почвата и извлича значителни количества хранителни вещества. Обикновено корените достигат около половин метър дълбочина, а при култивираните растения могат да достигнат близо един метър.

Коренът е богат на полизахариди, инулин (до 45%) и протеини (приблизително 12%). Външно наподобява кафяв морков, поради което едно от китайските му наименования означава „черен морков“.

Свойства на репей според традиционната употреба

На репея се приписват следните свойства:

  • премахва горещината и пречиства отровите;
  • отпушва енергията в белите дробове;
  • стимулира изпотяването;
  • премахва патогенен вятър и влага;
  • подобрява обмяната на веществата;
  • премахва твърди образувания;
  • стимулира уринирането;
  • проявява антибактериално, антигъбично и антивирусно действие.

При какви състояния традиционно се използва репей?

В народната практика и традиционните източници репей се използва при широк спектър от състояния, сред които:

  • грип и висока температура;
  • болно гърло, фарингит и ларингит;
  • кашлица, бронхит и пневмония;
  • главоболие и световъртеж;
  • хепатит;
  • високо кръвно налягане;
  • раздразнителност и гневливост;
  • отоци и подути лимфни възли;
  • липса на апетит;
  • диабет;
  • гастрит, язва на стомаха и запек;
  • артрит, подагра, ишиас и лумбаго;
  • слабост в краката и коленете
  • контузии, ожулвания
  • простатит
  • бъбречни камъни, нефрит и цистит;
  • хемороиди;
  • дерматит, себорея, пърхот, екзема и псориазис;
  • циреи, брадавици и рани от изгаряния;
  • варицела, едра шарка
  • тения
  • косопад
  • затлсътяване
  • сифилис, СПИН, гонорея и др. венерически болести
  • ухапвания от змии и насекоми

Репей в храненето – японският „гобо“

Любопитен факт е, че в Япония репеят се радва на изключително голяма популярност. Там коренът му се култивира от векове и се използва като зеленчук под името гобо. Той намира място в салати, туршии, супи и различни задушени ястия.

За храна и лечение се използват предимно едногодишните корени, които се събират през пролетта или есента. Вкусът им често се описва като нещо средно между картоф и целина. Повечето от полезните му вещества са в корена. Той е богат на инулин (до 45%), полизахариди и около 12% протеини. Репеят съдържа около 280 пъти повече каротин от моркова.
Коренът от репей прилича на кафяв морков, откъдето идва и китайското му наименование "черен морков".

Патогенната горещина и сухота в червата води до запек

Според китайската медицина причината за запека е в натрупването на патогенна горещина и сухота в червата. Те наричат това състояние "заседнала лодка поради суша в каналите".
Именно затова препоръчват билки, които създават телесни течности, прочистват горещината и смазват червата. Такава билка е репеят! Корените и листата му лекуват запека, правейки червата проходими.

Репеят от Средновековието до днес...

През този период в Европа репеят е използван за лечение на доста сериозни заболявания като сифилис, тумори... А настойка от репей и вино лекувала проказа.
Анлийският лекар Николас Кулперер, живял през 17 век пише, че билката на "ухапани от бясно куче или змии", като е съветвал върху мястото на ухапването да се сложи прясноизцеден сок от листата на репея, а в комбинация със сок от корена, ефектът бил още по-добър.

Хилдегард от Бинген - немска монахиня и писателка, известна с лечителските си познания, живяла през 12век. Препоръчвала е корен от репей да се приема от раково болни.

Съвременни научни проучвания доказват противораковото действие на билката, което се дължи на веществото арктигенин, възпрепятстващо растежа на туморните клетки.

През 30-те години на XX век канадска медицинска сестра Рене Кейс създава известната билкова формула ЕСИАК, за лечение на ракови заболявания, по оригинална рецепта на индианското племе Оджибве. Една от ключовите съставки в нея е именно репеят.

Противопоказания и внимание при употреба

Според посочените източници репей не бива да се използва при отворени рани и по време на крайния стадий на морбили. Не се препоръчва при бременни жени, кърмачки и деца под 2-годишна възраст.

Хората с диабет е добре предварително да се консултират със специалист, тъй като билката може да стимулира действието на диуретичните лекарства. Възможни са и алергични реакции при контакт с растението, включително контактен дерматит.

Рецепти


Отвара от репей

  • 3-4 резенчета сушен корен от репей се варят в 600-700мл вода, на слаб огън в продължение на около 15 минути. Приема се на гладно, по 1-2 чаени чаши дневно.

Чай от репей

  • 1 с.л. от билката се измива под студена вода в цедка и се поставя в 600мл вода да ври 10 минути. Кисне 8 часа и се прецежда. Пие се по 2 пъти дневно, 30 мин. след хранене

Друг вариант за чай...

  • 2-3 резенчета от корена се заливат с 1 чаена чаша гореща вода. Запарва се за 10 мин.

Салата от листа на репей

Бланширайте 1-2 пресни листа от репей във вряща вода и ги отцедете. Нарежете ги на парченца и към тях добавете сол, зехтин или олио, оцет и малко ситно нарязан чесън.

Тази "рецепта" си е горчива, но пък много полезна!

Супа на петте елемента (за лечение на тумори)

Тази рецепта е много популярна в цяла Източна Азия, заради положителния си ефект при ракови заболявания, както и за цялостно прочистване на организма от токсини.

Необходими са ви:

  • между 225гр. - 280гр. листа от ряпа или от репички
  • 250 гр. моркови
  • 225гр, пресен корен от репей или 30гр сушен
  • 450гр бяла ряпа или репички
  • 3-5 бр гъби шийтаке

Начин на приготвяне:

Използвайте пресни зеленчуци. Не ги белете и не ги режете и прекалено дребно. Сложете в тенджера гъбите, морковите и ряпата и корените от репей и ги залейте с гореща вода. Тя трябва да е 3 пъти повече от количеството на зеленчуците. Когато водата заври намалете огъня и оставете супата да къкри за около 2 часа. Добавете листенцата от ряпа 15 минути преди супата да е готова. Това се прави с цел да се запазят максимално полезните вещества, като напр. фолиева киселина, в листата. Не се добавят никакви подправки.
Прецежда се бульонът и се изпива.

С тази рецепта японският лекар д-р Татейши Казу спасява живота на повече от 2500 пациента с онкологични заболявания. Самият той е страдал от рак на дванадесетопръстника с разсейки. Премахват стомаха му оперативно, но раковите клетки продължили да се разпространяват достигайки до белите дробове. В продъллжение на 20 години д-р Казу изследва и изпробва действието на над 1500 вида билки и растения, докато накрая открива въпросната комбинация, която спасява не само неговия, но и много други животи.

Супата е наречена с това име, защото компонентите и отговарят на петте елемента в източната медицина: дърво, огън, земя, метал и вода.

Репей корен (Arctium lappa- radix), 70гр.

Билката усилва растежа на клетките, стимулира обмяната на веществата, унищожава токсините в кръвта. Има антисептично, пикочогонно, потогонно и диуретично действие, регулира кръвното налягане и кръвната захар, стимулира секрецията на жлъчката. Противотуморно и противораково действие.

1,50 €

Макар често да е смятан за бурен, репей е растение с дълга история на приложение в традиционната медицина и храненето. Богатият му корен, множеството описани свойства и широкият спектър от традиционни приложения обясняват защо през годините е получил прозвището „цар на растенията“ и защо продължава да предизвиква интерес и днес.


Използвана литература: "36 билки за здраве", Джао Ан (изд. Ханлин - Ани Пешева)

PS: Чудесна книга, която препоръчваме на всички любители на билките!