Нашата имунна система е нашата защита. Тя представлява сложно изградена мрежа от клетки, тъкани, органи, антитела, сигнални молекули и специфични механизми, които имат задачата да ни предпазят от патогени и чужди тела, които могат да ни навредят.

Науката, която изучава структурата и механизмите на действие на имунната система се нарича имунология.

Имунитетът ни защитава от молекули, клетки и микроорганизми, които носят чужда генетична информация. Той бива два вида: вроден и придобит (адаптивен) имунитет.

Вродената защита реагира бързо и използва механизми, които разпознават характерни структури на микроорганизмите и други сигнали за опасност. Към нея спадат физическите бариери като кожата и лигавиците, комплементът, различни защитни молекули и клетки като макрофаги и други левкоцити.

Адаптивният имунитет е специфична форма на защита, която тялото изгражда през целия си живот след среща с различни микроби и чужди вещества. Основна роля имат Т- и В-лимфоцитите, които разпознават конкретни антигени. В-клетките участват и в образуването на антитела. Тази система има способност да изгражда имунологична памет.

Имунната система има няколко основни задачи:

• да разпознава чужди или опасни структури;
• да реагира срещу бактерии, вируси, паразити и други заплахи;
• да унищожава увредени или инфектирани клетки;
• да запомня определени срещи с патогени;
• едновременно с това да разпознава собствените тъкани като „свои“ и да не ги атакува.

Последното е особено важно. Здравата имунна система не е просто „силна“. Тя трябва да бъде точна и добре регулирана.

Имунната система обаче трябва не само да реагира, но и да контролира собствените си реакции. Разпознаването на чуждото трябва да бъде съчетано със способност да се запазва толерантност към собствените тъкани. Състояние, при което имунната система не разпознава и атакува собствените здрави клетки, тъкани и органи се нарича автоимунна реакция и може да доведе до отключването на автоимунно заболяване.

Тук възниква въпросът " Защо имунната ни система не разпознава, а атакува собствените ни клетки?"

Способността на имунната система да поддържа баланс, като защитава организма от чужди агенти и същевременно разпознава и пази собствените му тъкани се нарича имунна хомеостаза.

Именно за запазването на този баланс помагат имуномодулаторите.

„Трябва да засилим имунитета!“ ...

Колко често употребяваме тази фраза щом стане дума за лечение или профилактика?! Само че "картинката" тук е малко по-пъстра...

Когато имунната система е свръхактивна тя започва да реагира прекомерно на вещества, които са поначало безвредни за нас и/или започва да атакува собствените клетки. Това води до отключване на алергии, автоимунни заболявания, хронични възпаления и умора.
Противно на логиката в такива случаи е да се приемат имуностимулатори - вещества, които биха стимулирали още повече имунната система.
Именно затова докторите предписват противоалергични средства (антихистамини) или медикаменти, които потискат имунния отговор - имуносупресори или кортикостероиди.

Имунната реакция трябва да бъде адекватна на конкретната ситуация. Тя трябва да може да се активира при необходимост, но също така да бъде контролирана.

И именно тази необходимост от равновесие ни води до...

Балансиращите Имуномодулатори

Терминът е съставен от две латински думи immunis, което означава свободен от задължения, чист, защитен или невъзприемчив към болест, а modulator идва от глагола modulari, който означава меря, нагласям, регулирам.

Значение на термина "модулация" във физиката:
Модулацията представлява пренасяне на спектъра на сигнала, носител на информация във високочестотната област.

Имуномодулаторът е вещество, което помага за възстановяване на баланса на имунната система. Той може да въздейства в различни посоки – например да стимулира определени защитни реакции или да потискат прекомерна имунна активност.

На практика имуномодулацията може да се осъществява чрез въздействие върху различни клетки и сигнални механизми на вродения и адаптивния имунитет.

Назад в историята...

Първите научно документирани случаи на умишлено предизвикване на имуномодулаторна активност (промяна или активиране на имунния отговор) са свързани с ранните опити за имунотерапия на рака в края на XIX век. Преди появата на съвременните медикаменти, учените са използвали патогени, за да стимулират защитните сили на организма.

1. „Токсините на Коли“ (1891 г.)

За „баща на имунотерапията“ (по-конкретно на раковата имунотерапия) в световната медицина е признат американският хирург д-р Уилям Коли 1862–1936.

През 1891 г. той забелязва, че пациенти с рак на костите (саркома), неочаквано влизат в ремисия, след като развиват тежка бактериална инфекция (червен вятър/еризипел).

Коли започва умишлено да инжектира смес от мъртви бактерии (Streptococcus pyogenes и Serratia marcescens) в туморите на пациентите. Неговата цел е била да предизвика силен имунен отговор (треска и активиране на защитните сили), който впоследствие да атакува и унищожи раковите клетки. И точно това се случва...
Въпросната смес, по-късно станала известна като „Токсините на Коли“.

Макар в неговото съвремие методът да е бил посрещнат с голям скептицизъм поради появата на лъчетерапията и химиотерапията, съвременната наука доказва, че неговите принципи са били абсолютно правилни. Неговите открития полагат основите на модерната имуноонкология.

2. Вариолацията и Едуард Дженър (1796 г.) – Имунна модулация чрез ваксинация

Ако разглеждаме имуномодулацията в по-широк смисъл (като изграждане на специфичен имунен отговор), първите писмени и практически доказателства датират от много по-рано:

В Китай и Османската империя векове наред се документира практиката на втриване на прах от струпеи на болни от едра шарка в здрави хора, за да се стимулира лек имунен отговор.

Едуард Дженър (1796 г.): Британски учен и лекар е широко признат за бащата на имунологията. През 1796г. той открива и доказва научно, че умишленото заразяване с по-безобидната кравешка шарка създава имунитет срещу смъртоносната за хората по онова време едра шарка (вариола).
Неговият труд полага основите на съвременната наука имунология и води до създаването на първата ваксина в света.

3. Откриването на БЦЖ (BCG) ваксината (1921 г.)

В началото на XX век френските учени Албер Калмет и Камий Герен създават противотуберкулозната ваксина БЦЖ. Освен за предпазване от туберкулоза, по-късно е документирано, че тя има силни имуномодулаторни свойства. Дори и днес БЦЖ се прилага успешно като локален имуномодулатор при лечение на рак на пикочния мехур за активиране на локалния имунен отговор.

4. Интерфероните (1957 г.)

Първият случай на изолиране на ендогенна (произведена от тялото) имуномодулираща молекула става през 1957 г., когато Алик Айзъкс и Жан Линдеман откриват интерферона. Интерфероните са естествени белтъци (цитокини),които имунната система произвежда в отговор на вируси, бактерии и ракови клетки.
Това поставя началото на разработването на съвременните синтетични и биотехнологични имуномодулатори (интерлевкини, моноклонални антитела и цитокини), които днес се използват за прецизно балансиране, засилване или потискане на имунната система.

>>> Към продължението на статията...