Билките и способността им да поддържат имунния баланс

В предходната ни статия разгледахме разликата между имуностимулатор, имуносупресор и имуномодулатор.

Накратко, имуномодулаторите са вещества и лекарствени средства, които балансират и регулират дейността на имунната система, като я стимулират при отслабване или я потискат при свръхактивност.

Съвременната наука е на мнение, че много лечебни растения съдържат вещества, които могат да въздействат върху различни клетки, сигнали и възпалителни пътища на имунната система. Това не означава, че всяка билка е универсален „регулатор“ на имунитета, нито че действието ѝ е еднакво при всеки човек. Но именно многостранното действие на растенията е една от причините те да представляват интерес за съвременната фармакология и фитотерапия.

Растенията – хилядолетен експеримент на природата

Човекът използва растенията като храна и лечебни средства от хилядолетия. В различните традиционни медицински системи – от Аюрведа и традиционната китайска медицина до европейската народна медицина – растенията са били подбирани не само според конкретния симптом, а и според общото състояние на човека.

Съвременната наука започва постепенно да изследва този огромен натрупан опит чрез ботаника, фармакогнозия, фитохимия, фармакология и имунология. Особено през последните десетилетия изследванията върху лечебните растения се насочват към въпроса как множеството вещества в едно растение взаимодействат с биологичните системи.

Днес вече са описани стотици растителни съединения – полизахариди, флавоноиди, терпеноиди, алкалоиди, сапонини и други фитохимикали – които могат да влияят върху различни компоненти на имунния отговор.

Една билка – повече от едно действие

Природата не работи като аптечен каталог, в който срещу всяка система има отделно растение.

Едно растение може да съдържа десетки или дори стотици биологично активни вещества. Те могат да въздействат на различни рецептори, ензими, клетъчни сигнали и метаболитни процеси.

Затова е възможно една и съща билка да има няколко различни, понякога привидно противоположни ефекта – в зависимост от дозата, начина на извличане, състоянието на организма и конкретните биологични условия.

Интересен пример е белият имел (Viscum album). Изследвания върху растението и неговите екстракти показват влияние върху съдовия тонус и кръвното налягане, като преобладаващата научна литература разглежда най-вече потенциалния му хипотензивен ефект. Същевременно съставът и действието на имела могат значително да се променят според растението гостоприемник, сезона на събиране, използваната част и метода на извличане.

Именно тук се крие една от големите загадки на фитотерапията: растението не е просто сбор от отделни молекули, а сложна система от вещества, които могат да си взаимодействат.

При имела например дори съвременни изследвания показват, че различните екстракти могат да имат различен профил на действие. Затова не бива да говорим за „действието на билката“ така, сякаш то е абсолютно еднакво при всяка форма и във всяка ситуация.

1.Астрагал – растение с впечатляващи данни

Астрагалът (Astragalus membranaceus) е една от най-добрите отправни точки, когато говорим за естествени имуномодулатори.

Той се използва от векове в традиционната китайска медицина, но днес е изследван и в съвременни клинични проучвания.

Особено интересен е анализът на 19 изследвания с повече от 1000 участници. Резултатите показват, че астрагалът може да повлиява различни показатели на имунната система – включително активността на клетките, които участват в защитата на организма, както и веществата, чрез които имунните клетки „общуват“ помежду си. Наблюдавани са и промени в показателите, свързани с възпалението.

Това е същественото: астрагалът не се разглежда просто като средство за „силен имунитет“, а като растение, което може да влияе върху начина, по който имунната система реагира.

2.Ехинацея – повече от билка „за имунитет“

Ехинацеята вероятно е най-познатата билка в този списък.

Обикновено я наричаме имуностимулатор. Научните изследвания обаче показват по-сложна картина.

Проучванията установяват, че различни екстракти от ехинацея могат да влияят върху активността на имунните клетки и върху вещества, свързани с възпалението. При някои изследвания се наблюдава намаляване на определени възпалителни сигнали.

Има и клинични проучвания при хора, но резултатите не са еднакви. Причината е важна – използвани са различни видове ехинацея и различни препарати, а техният състав не е идентичен.

Затова по-точно е да кажем, че ехинацеята има изследван имуномодулиращ ефект, а не просто че „стимулира имунитета“.

3.Куркума – когато трябва да се овладее прекомерната реакция

Куркумата (Curcuma longa) ни показва друга страна на имуномодулацията.

Най-изследваното вещество в нея е куркуминът. Той привлича вниманието на учените най-вече заради влиянието си върху възпалителните процеси.

При различни изследвания куркуминът намалява определени вещества, свързани с възпалението. В клинични проучвания са наблюдавани подобни промени при някои възпалителни показатели.

Това е важно за нашата тема.

Ако едно растение може да подпомага защитните реакции на организма, но същевременно да ограничава прекомерното възпаление, вече не говорим просто за „стимулиране“.

Говорим за регулиране.

4.Черен кимион – влияние върху имунния отговор

Черният кимион (Nigella sativa) е друго растение, което се изследва за имуномодулиращите си свойства.

Особено внимание е насочено към тимохинона – едно от характерните вещества в семената му.

Изследванията показват влияние върху различни клетки на имунната система и върху процесите, свързани с възпалението. Има и проучвания при хора, в които се наблюдават промени в определени имунни показатели след прием на масло от черен кимион.

Това все още не означава, че черният кимион е лечение за автоимунни заболявания. Но показва защо растението представлява интерес за учените като естествен имуномодулатор.

5.Андрографис – растението, при което се измерват промени в имунитета

Andrographis paniculata е по-малко познато у нас, но има интересни научни данни.

В едно проучване със здрави възрастни хора е проследено как стандартизиран екстракт от растението влияе върху различни показатели на имунната система.

След 30 дни изследователите установяват промени в определени имунни клетки и вещества, които участват в комуникацията между тях. Авторите определят резултатите като имуномодулиращ ефект.

Проучването е сравнително малко и затова не бива да правим прекалено големи заключения. Но то е интересен пример как учените могат да измерят промяната в имунния отговор, вместо просто да кажат, че дадена билка „подсилва имунитета“.

6.Ашваганда – имунитетът не работи отделно от нервната система

Ашвагандата (Withania somnifera) е известна най-вече като адаптоген.

Адаптоген се нарича растение, което се изследва за способността си да подпомага организма при различни видове натоварване и стрес.

Това има отношение и към имунитета. Нервната, хормоналната и имунната система са тясно свързани.

Изследванията върху ашвагандата показват влияние върху някои имунни клетки и върху възпалителните процеси. Част от резултатите са особено интересни, защото сочат едновременно подпомагане на определени защитни функции и ограничаване на прекомерното възпаление.

Тук обаче научните доказателства все още са по-силни в лабораторните и експерименталните изследвания, отколкото в големи клинични проучвания при хора.

Лечебните гъби - имуномодулатори

Когато говорим за природни имуномодулатори, не трябва да пропускаме лечебните гъби.

Причината е една група вещества, която се среща в клетъчните стени на гъбите – β-глюканите.

Те са интересни за учените, защото могат да взаимодействат с клетките на имунната система и да променят начина, по който те реагират.

И тук вече има сериозен обем научна литература. Систематичен преглед включва 34 рандомизирани контролирани проучвания на β-глюкани от различни гъби, включително рейши и шийтаке. В голяма част от тях е изследван именно ефектът върху имунната система.

1.Рейши – една от най-добре изследваните лечебни гъби

Рейши (Ganoderma lucidum) е особено интересна.

В рандомизирано плацебо-контролирано проучване при здрави възрастни е изследван β-глюкан, извлечен от рейши.

След 84 дни прием са наблюдавани промени в различни показатели на имунната система – включително в броя и активността на определени защитни клетки. Авторите определят резултатите като доказателство за имуномодулиращ ефект на β-глюкана при здрави хора.

Това е добър пример за разликата между популярното „гъбата повишава имунитета“ и научното понятие „модулира имунния отговор“.

2.Шийтаке – още един източник на β-глюкани

Шийтаке (Lentinula edodes) също съдържа β-глюкани и други полизахариди, които се изследват за влиянието им върху имунната система.Различните β-глюкани имат различна структура и не действат непременно по един и същи начин. Един от най-известните компоненти е лентинанът.