22 декември: Еднажден (Игнажден)-раждането на светлината

На 22 Декември честваме зимното слънцестоене или още Еднажден (Игнажден). Празникът се нарича още Млада година, Млад месец, Полаз или Полазовден (ще разберем по-надолу защо). Това са най-късият ден и най-дългата нощ в годината, след които светлината постепенно започва да расте. Слънцето се обръща към пролет и лято.

В българската традиция този праг на времето е отбелязван с празника Еднажден, по-късно наречен Игнажден, а в други части на Европа – честване на Юл (Yule). Макар имената да са различни, смисълът е един и същ: раждането на новото слънце, началото на новия цикъл и новата година.

Еднажден – старата българска Нова година

В българската народна вяра зимното слънцестоене е било началото на годината. Денят е наричан:

• Еднажден което значи единственият или първият ден
• Иди наш ден / Иди наш Бог – денят, в който божественото идва
• Полаз, Полазовден – денят на пролазването, на влизането на силата в света

Според старите представи на този ден се ражда Новото слънце, а с него се зачеват времето, плодородието и човешката съдба. Българи наричали слънцето - Райко, и казвали че на Еднажден греело най-кратко, но именно тогава започвало неговото възраждане.

В следващите редове ще споделим с вас, някои от старите български обичаи и традиции свързани с днешния ден.

Ритуали

Чистенето – пречистване на дома и времето

Еднажден е ден на голямо пречистване.

Преди изгрев става жена в детеродна възраст и започва голямото метене – под, стени, таван. Старите българи са вярвали, че чистата къща кани чисти сили, светли гости. С помитането се гони всичко старо, лошо и нечисто, за да се отвори място за новото добро и светло.

Боклукът се изнася и се изгаря в двора – да се пречисти всичко вехто, непотребно и нечисто със силата на огъня.

Метлата – пазителят на дома

Метлата в българската традиция не е обикновен предмет. Тя има глас и носи сила.

На Еднажден се използва гласовита метла – с плитка, червен вълнен конец и хлопка. Докато се мете, тя „пее“, за да прогони злото, извика радостта и събуди къщата.

Старата метла може да бъде изгорена, а новата да „наследи гласа ѝ“. После метлата се поставя напреко на прага – всеки, който влиза, трябва да я прескочи. Така се проверява кой идва с добро и кой – не.

Метлата е бран – пазител. Тя може да пази болни деца, да предупреждава за гости и да брани дома от зло. Неслучайно в приказките вещиците летят на метли – вещата жена и метлата са носители на древно знание.

Хлябът

На този ден се месят кравайчета за всеки от семейството. Първата щипка от тестото се отделя и се суши зя лек. Старите българи вярвали, че това помага при сърдечни и стомашни болки.

Жените сушат квас на вятър и го пазят за да лекуват с него болежки най-различни. В кваса се влагат лековити магически билки, докато приготвят хляб пеят, играят и наричат.

Полазник - най-скъпият гост на Еднажден

Основният обичай на Еднажден е полазването – първият човек, който прекрачи прага на дома, орисва идната година. Ако е светъл, добър, здрав и заможен – такава ще бъде и годината. Полазникът разпалва огъня, благославя дома и символично „събужда“ живота в огнището. Почита се почита като най-скъп гост, защото носи началото.

Тишината и песента

Стара традиция е на Еднажден да се събере цялото семейство, да си помълчат малко заедно, в тишината да им се чуят неизречените думи и прошки. Да мине и от там голямата "метла", та да смете всичкия прахоляк сбран в умовете и сърцата им, да се дарят с прошка един другимо и да отворят сърцата си за доброто. Пък после, ако има баба в семейството с песен да изпрати старата и да посрещне новата година.

Трапеза

На Еднажден всички ястия на трапезата трябва да са постни. Слага се пита, ошав, варена царевица, зеле, боб, кравайчета, мед, орехи, чесън, жито, просо, картофи. Слагат се кравайчета (колачета), защото кръгът е символ на единството.

Забрани

На този ден, нищо от къщата не се изнася - най-вече огън, жар или сол. Не се дава и не се иска нищо на заем.

Юл – зимното слънцестоене при келтите и северните народи

Подобни представи откриваме и в Западна и Северна Европа. Честването на зимното слънцестоене там е известно като Юл (Yule) – един от най-древните зимни празници.

Имелът и свещеният дъб

Келтските жреци – друидите – отрязвали имел, растящ върху дъб. Дъбът бил свещен, а имелът – вечно зелено растение, символ на живота, пребъдващ в тъмнината. Той се раздавал като символ на благословия, дълголетие и здраве, плодородие.

По време на Юл се палела голяма цепеница, която горяла дни наред. Огънят символизирал победата над тъмнината, прогонването на злите сили и надеждата за благополучие през новата година. В нашата традиция подобен обичай е запалването на Бъдника на Бъдни вечер.
Бъдникът се прави от прясно отсечено дъбово дърво на поне 3 години. В долния му край се правела дупка, в която се поставяли билки, тамян и дървено масло (зехтин), които да горят и пречистват къщата от нечисти сили. Дървото трябва да гори цяла нощ и да не гасне, затова някой от семейството стои буден и го пази до сутринта.

Храната – споделената сила

Празникът винаги е бил съпътстван от проста, засищаща храна, свързана със земята и огъня. Изследователката Джаки Ууд от Корнуол възстановява праисторически рецепти, използвани при честването на Юл – овесени бисквити, риба, печена в глина, храни, близки и до старите балкански традиции. Огънят, зърното, хлябът и забраната да се дава нещо навън от дома ясно показват, че това е граничен, магичен ден, в който се полага основата на бъдещето.

Игнажден, Еднажден, Юл, зимно слънцестоене – както и да ги нозовем, това не са различни празници, а различни лица на една и съща древна традиция почитаща Живота, кръговрата на циклите в природата, раждането на новото слънце и победата на светлината над тъмнината.